Всички държави
Рединг: Не е честно страните в ЕС, които се влачат, да дърпат назад тези, които напредват — Новини и снимки на AllBiz в България
всички раздели
All.BizБългарияНовиниEconomyРединг: Не е честно страните в ЕС, които се влачат, да дърпат назад тези, които напредват

Рединг: Не е честно страните в ЕС, които се влачат, да дърпат назад тези, които напредват

26 Юли 2013 10:15 | Economy

Зам.-председателят на ЕК и Еврокомисар по правосъдието Вивиан Рединг пред Economy.bg за нуждата от реформи у нас, за бъдещето на ЕС и за мястото на България в него

Зам.-председателят на Европейската комисия и Еврокомисар по правосъдието, основните права и гражданството Виван Рединг има най-дълъг стаж като комисар в историята на Еврокомисията. Тя е в европейската политика от над 22 години.
Родена в Люксембург, Рединг започва кариерата си като журналист, преди да стане депутат в люксембургския парламент през 1979. След това тя има два мандата като евродепутат, преди да се присъедини към Европейската комисия през 1999. Това е третият й мандат като еврокомисар. Преди правосъдието тя е отговаряла за информационното общество и медиите (2004-2010) и за образованието, културата, младежта, медиите и спорта (1999-2004).

Направихме интервюто с комисар Рединг по повод посещението й в България за участие в публичния граждански диалог, който е част от дебатите с европейските граждани, провеждани в цяла Европа.

Комисар Рединг, защо има нужда от инициатива като Граждански диалог? Няма ли диалог с гражданите на ЕС в момента?
Всяка година Европейската комисия (ЕК) получава над 1 милион запитвания от граждани и редовно провежда публични консултации и допитвания. Резултатът: въпреки че две трети от гражданите на ЕС се чувстват европейци, едва една трета (36%) казват, че познават правата си на такива. Хората споделят също, че все още имат проблеми, когато работят, учат, живеят, пътуват или пазаруват в рамките на ЕС или когато искат да използват гласа си, за да участват в процеса на вземане на решения в ЕС. И ние ги чуваме. Само преди няколко месеца представих нов списък с 12 мерки за укрепване на правата на гражданите на ЕС и за подобряване на ежедневието им. Всички тези мерки са в отговор на споделеното с нас по време на дискусии или с изпратени писма. Европа съществува за и заради гражданите си. Днес, утре и всеки други ден. Гражданските диалози са просто добра възможност гражданите да обсъдят лице в лице с политиците своите тревоги, надежди и визия за бъдещето. Смятам, че в тези трудни икономически времена диалогът е важен повече от всякога.

Какво очаквате от диалога в София?
Искам да чуя какво българите мислят за Европа, какво те очакват от ЕС и как те виждат развитието му през следващите 10, 20 или 50 години. Идвам в София не да моля гражданите за вота им, а да чуя гласа им. Гражданският диалог е уникална възможност за българите да споделят идеите и желанията си за бъдещето на Европа, както и да кажат какво ние, европейските политици, можем да направим по-добре. Очаквам диалогът в България да бъде предизвикателство. Политическите събития в момента и протестите очертават ясна картина и демонстрират нуждата от реформи в страната. Те също свидетелстват за дълбокото безпокойство сред българското общество относно върховенството на закона. Моето послание ще е ясно: Комисията е готова да подаде ръка за помощ в тези трудни времена. Няма алтернатива на реформите. Борбата с корупцията, организираната престъпност и реформата на правосъдната система са абсолютно необходими, за да се върне доверието на гражданите и да се възстанови стабилността.
Очаквам да има дискусия за Европа, и не само по национални въпроси - все пак следваща година предстоят избори за Европейски парламент. Изборите са моментът за проява на демокрацията за Европа и бих искала българските граждани да участват активно и да помагат в изграждането на една силна Европа, от която всички те ще имат полза.

Вие вече сте провели подобни публични дискусии с гражданите на 15 страни-членки на ЕС. Какво споделиха те? Как виждат бъдещето на ЕС и мястото си в него?
Всеки граждански диалог е уникален. Европа е различна: жителите на Солун и Кадис (Испания) имат различни тревоги от жителите на Берлин и Грац (Австрия). Разнообразието е силата на Европа. Това, което обединява обаче всички диалози е, че хората не се интересуват много от институциите. Те просто искат проблемите им да бъдат решени, независимо какви точно са те. Хората оценяват и факта, че политиците идват да ги чуят. Едно от нещата, което ме изненада при различните диалози, е, че навсякъде хората се обявяват за повече, а не за по-малко Европа. Те искат да знаят как ЕС може да им помогне. За мен това е много окуражаващо и се надявам този ентусиазъм да се пренесе и във високо участие на изборите за Европейски парламент догодина. Това ще е следващата голяма възможност за хората гласът им да бъде чут за това, което искат от ЕС, и за бъдещето му. Очаквам с нетърпение да чуя и вижданията на българите на 23 юли.

Как икономическата криза се отрази на доверието на гражданите в ЕС?
Настоящата криза е преди всичко криза на доверието. Първо, банковата криза доведе до срив в доверието между финансовите институции. Второ, финансовите пазари загубиха вярата си в способността на правителствата да управляват дълговете си. Трето, доверието в правилата и структурите на еврозоната също се сви, а като връх на това гражданите не усещат непосредствено ефекта от реформите, които предприемаме, за да подобрим живота им. Европа, като тук имам предвид както европейските, така и местните политици, трябва да възстановят прекъснатата нишка на доверието. И ние правим точно това. За да подсилим устойчивостта на нашата обща валута, създадохме т.нар. „защитна стена" (Европейски стабилизационен фонд) в размер на 500 млрд .евро. Установихме система за финансова дисциплина и укрепихме координацията на икономическите политики, защото нито една страна и икономика не са изолирани. Започва да се формира банков съюз, който ще сложи край на удобните отношения между банки и национални регулатори. Единният механизъм за преобразуване на банките пък ще гарантира, че при евентуални проблеми спасяването на кредиторите няма да е за сметка на данъкоплатците. Европа е на правилния път за изход от кризата. Очакваме да се върнем бавно към икономически растеж към края на година. Латвия ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2014. Испания успешно се върна на пазара на 10-годишни облигации. В резултат на всичко това се увеличава и доверието. Ново изследване на Евробарометър, което предстои да бъде представено, показва, че все повече хора са оптимистично настроени (делът на хората в ЕС, които казват, че влиянието на кризата върху пазара на труда е достигнал пика си, се е увеличил от 29% през ноември 2012 до 36% в момента). Затова съм убедена, че Европа ще излезе по-силна от кризата, както се е случвало винаги в историята на европейската интеграция.

Европейската комисия напоследък смекчи позицията си по отношение на мерките за икономии. Контрапродуктивни ли се оказаха те?
Какви икономии? Това не е 1929. Много страни преминават през болезнени реформи. Растежът и заетостта ще дойдат в резултат на тези реформи, но това няма да се случи за една нощ. А междувременно не трябва да забравяме какво вече сме постигнали. Да се върнем само три години назад - през 2010, и да, бяхме пометени от ужасна буря. Тя дори накара някои да поставят под въпрос съдбата на общата европейска валута. Но както се е случвало и в миналото, ние доказахме на критиците, че грешат.
Ние работим заедно, за да поставим Европа твърдо на пътя към постигането на устойчив растеж и светло бъдеще. ЕС отделя над 6 млрд. евро за борба с младежката безработица, като предложението на Комисията е те да бъдат достъпни от следващата година. Нито един младеж под 25 години вече не трябва да чака повече от четири месеца за работа, стаж или допълнителна квалификация. Сега страните членки трябва да предложат конкретни проекти, за да им бъдат отпуснати предвидените средства. Това е един много конкретен пример как ЕС подава ръка за помощ на тези, които изпитват икономически трудности. Знам, че понякога на хората е много трудно да видят какво правим, защото резултатите не идват за една нощ. Нужно е време и търпение. Но ще стигнем до там.

Призовахте за разпускане на „тройката". Способни ли са европейците сами да решат проблемите си?
Включването на Международния валутен фонд (МВФ) през последните години беше извънредно решение. Естествено, експертизата и опита му ни помогнаха много, за което сме благодарни. Еврото беше едва на 10 години, когато кризата започна. На такава възраст ти трябва подкрепа. Но Европа подобри средствата си за справяне с кризи. Сега, когато еврото навърши 15 години, и както е с 15-годишните, те могат и искат да започнат да вземат самостоятелно решенията си. В бъдеще ние, европейците, трябва да сме способни сами да решаваме проблемите си. Комисията е икономическото правителство на Европа. Заедно с Европейската централна банка и страните членки, ние можем да гарантираме, че в замяна на солидарност страните, най-силно засегнати от кризата, ще предприемат реформи. Разбира се, ясно е, че разпускането на „тройката" трябва да бъде обсъдено с европейските институции и затова не може да се очаква да се случи за една нощ. Но очаквам, че след като еврото навърши 18, няма да има нужда вече от външна помощ.

Задълбочаването на европейската интеграция под формата на политически, фискален и банков съюз ли е рецептата срещу нова икономическа криза в Европа?
След относително спокойния период за еврото глобалната финансова криза доведе до европейска дългова криза и извади наяве пукнатините: Маастрихската конструкция, която създаде единна монетарна политика, но остави икономическата, фискалната и социалната политики на националните правителства, не е достатъчно стабилна основа за Европейския дом. Европа научи уроците от кризата. Предприехме безпрецедентни и решителни стъпки за стабилизирането на еврото, за здрави публични финанси и за устойчиво възстановяване. Създадохме финансова опора под формата на Европейски стабилизационен фонд в размер на 500 млрд. евро. И поставяме основите на Банков съюз, така че в бъдеще данъкоплатците да не плащат сметката за грешките на банкерите. Грешките от миналото няма да бъдат повторени. Гарантираме, че нашият Европейски дом е подготвен да устои на нови бури.

А какво ще стане с европейските страни, които не са съгласни със задълбочаване на европейската интеграция. Великобритания обмисля Brexit (излизане от ЕС)? Възобновиха се и призивите за „Европа на две скорости"?
Като гражданин на Люксембург и убеден европеец бих искала да видя всички страни членки да участват във всички мерки, които предприемаме, за да направим силен континента. Това е Европа, за която се боря. ХХI век ни отправя множество глобални предизвикателства, на които можем да отговорим по-добре, ако работим заедно. Казвайки това, аз съм и реалист. Не смятам, че е честно да се позволи на някои страни, които се влачат, да дърпат назад други, които напредват. Затова аз бях и първият еврокомисар, който използва процедурата за засилено сътрудничество, която позволява на 15 страни членки да прокарат правила, които дават възможност на международни двойки да изберат кое национално право да се прилага за техния развод. В резултат милиони граждани се възползват от тези правила.

Как виждате ЕС след 10 години?
Моето твърдо убеждение е, че се нуждаем от повече Европа, за да излезем от кризата. По-засилената европейска интеграция обаче трябва да върви ръка за ръка с укрепването на демократичната легитимност на Съюза. Можем да подсилим основите на нашия Европейски дом само с участието на гражданите. В крайна сметка Европа е за техните права, опасения и бъдеще. Според мен укрепването на легитимността на Европа може да бъде постигнато най-добре чрез превръщането на нашия съюз в Обединени европейски щати. Също както в САЩ, ще ни трябва двукамарна система. Силен политически съюз със силно правителство (Европейската комисия) и 2 камари - Европейският парламент и „Сенат" от страните членки. Това европейското правителство трябва да се отчита пред директно избрания Европейски парламент.

Къде е мястото на България в този бъдещ ЕС?
Това е въпрос, който ще отправя към българите по време на диалога. За мен мястото на България е в Европа. Бях окуражена да видя, че според допитване от миналата година относно правата на гражданите и бъдещето на Европа мнозинството българи (64%) са за превръщането на ЕС в политически съюз. За сравнение средно в ЕС този процент е едва 31%. Това е добро начало за дебата.

Настоящата политическа ситуация у нас ще повлияе ли на приемането ни в Шенген?
Решението за премахването на контрола по вътрешните граници е на отделните страни членки. Европейската комисия смята, че и България, и Румъния изпълняват необходимите критерии за вдигане на граничния контрол и присъединяване изцяло към Шенген. Другите страни членки заявиха миналата година по време на юнския Европейски съвет, че България и Румъния изпълняват критериите. Това, което е необходимо сега, е политическо решение, което трябва да бъде подкрепено от всички страни членки в Съвета с единодушие.

ЕК предложи създаването на Европейска прокуратура. Защо се нуждаем от нея? Някои държави изразиха опасения, че това ще засегне суверенитета на страните членки?
Създаването на Европейската прокуратура не ни е хрумнало изведнъж. В Лисабонския договор е заложена защитата на бюджета на ЕС. Това е и ангажимент, който аз поех като комисар по правосъдието.
В момента равнищата на защитата и правоприлагането в страните от Съюза по отношение на борбата с измамите със средства на ЕС са твърде различни. Престъпниците, които се възползват от пропуските в законодателството, за да присвоят парите на данъкоплатците, не бива да остават ненаказани поради това, че не разполагаме с подходящи средства да ги подведем под отговорност.
Логиката на Европейската прокуратура е ясна: ако имаме „федерален бюджет" с пари от всички страни членки и управляван с общи разпоредби, то тогава следва да имаме и „федерални инструменти" за ефективна защита на този бюджет в целия Съюз. Ако ние в ЕС не защитим бюджета си, никой няма да го направи вместо нас. Европейската прокуратура ще гарантира, че всеки случай, при който има съмнения за измама против бюджета на ЕС, се проучва задълбочено и се приключва, така че престъпниците да знаят, че ще бъдат преследвани и изправени пред съда. Това ще има силно възпиращо действие.
Предложихме Европейската прокуратура да разполага с децентрализирана структура - ще има един централен координиращ Европейски прокурор, а работата на терен (събиране на доказателства, повдигане на дело и изправяне пред съда) ще се осъществява от национални прокурори или т.нар. „делегирани европейски прокурори", които ще са напълно интегрирани в националните съдебни системи. Така ще се обедини най-доброто от двете системи.

ЕК изпрати запитване към американските власти относно твърденията за шпиониране на европейски институции. Получихте ли отговор?
Веднага след като научихме за PRISM, аз изпратих запитване към главния прокурор на САЩ Ерик Холдер на 10 юни за пълно и незабавно изясняване на ситуацията. След това на 14 юни се срещнах с прокурор Холдер в Дъблин, където той даде някои обяснения и се съгласи да бъде създадена трансатлантическа група от експерти, която да обсъди тези въпроси и импликациите им за защитата на личните данни на гражданите на ЕС. Дадохме ясно да се разбере, че: Комисията очаква яснота и прозрачност от партньорите и съюзниците и това е, което очакваме от партньорите си в САЩ. Дискусиите по бъдещото споразумение за свободна търговия със САЩ ще се водят само при паралелни обсъждания на защитата на личните данни. Скандалът с PRISM беше сигнал за пробуждането на Европа. Имаме нужда от строги правила за защита на личните данни в Европа, за да върнем доверието на гражданите, да защитим личното им пространство, и да сме благонадеждни спрямо американските ни партньори. Дошло е време националните правителствата и Европейският парламент да демонстрират ангажимента си по отношение на защитата на данните на гражданите на ЕС и да осъществят бързо реформа на правилата за защитата на данните в ЕС, така че гражданите да се възползват от нея в ежедневието си.

Германският канцлер Ангела Меркел призова ЕС да приеме закони, изискващи интернет компаниите да разкриват каква информация събират за потребителите си и на кого я предоставят. Каква е Вашата позиция?
Защитата на личните данни е фундаментално право в ЕС и гражданите на ЕС очакват това им право да бъде защитено. Европа всъщност е едно от малкото места в света, което вече има строги правила за защита на личните данни. С реформата на защитата на данните ние ще направим тези правила още по-строги. Това вече е предвидено в реформата, която представих през януари 2012. В този смисъл аз приветствам политическия ангажимент на канцлера Меркел за строги правила за защита на данните и за конструктивния й принос към нашата работа. Европа трябва да има единна позиция по този въпрос - само ако приведем в действие тази реформа, гражданите ще върнат доверието си относно начина на защита на данните им.

Предложението Ви за квоти за жените в корпоративните бордове беше посрещнато с критика от бизнеса, включително и в България. Смятате ли, че налагането на квоти е правилният начин да се увеличи броят на жените на ръководни постове?
Аз лично никога не съм била фен на квотите. Но ми допада как действат те. Видях че, без регулаторен натиск броят на жените в бордовете няма да се увеличи. Затова през ноември миналата година представих предложение за европейска директива, която да стимулира баланса между половете в корпоративните бордове. Директивата е много ясна: ако 40% от управителния борд на публична компания не е съставен от жени, приоритет трябва да се дава на квалифицираните жени кандидати. Ако компаните не прилагат това правило, ще им бъдат наложени санкции. Това не е токенизъм (бел. ред. - политика или практика на символично включване на членове на малцинствена група): квалификацията и качествата остават от ключово значение. Никой няма да получи място в управителния борд на компания само защото е жена. Но също така на никоя жена няма да бъде отказвано място само заради пола й. Мястото винаги ще бъде давано на най-добрия кандидат. Данните показват, че от ноември миналата година ситуацията в цяла Европа се подобрява: т.нар. „стъклен таван" за дамите започва да се пропуква. Нуждаем се от регулаторен натиск, за да достигнем критична маса от жени в изпълнителните бордове на компаниите и да насърчим широка културна промяна. Когато постигнем това, законът вече няма да е нужен. Затова и действието му изтича през 2028.

Източник:  http://www.economy.bg

Новини на рубриката: Economy

Сравнете0
ИзтрийтеИзбрани са позициите: 0